Още помня двора, пълен с млади хора,
дошли за него със букет цветя.
Гледам във простора, влюбен в своя кораб,
морето взе го там, накрай света.
С вятъра говоря, пак с вълните споря-
дали да чакам или пък греша.
Припев:
Писах му, писах му.
Аз молих го по-скоро да се върне тук.
Писах му, писах му.
В сърцето ми, че няма място никой друг.
Писах му, писах му.
Аз молих го по-скоро да се върне тук.
Писах му, писах му.
В сърцето ми, че няма място никой друг.
Често го сънувам, все към него плувам.
Бързам, а оставам все на този бряг.
Лунната пътека свършва надалеко,
утрото скъсява нощният ми бяг.
Често го сънувам, все към него плувам.
Бързам, а оставам все на този бряг.
Припев:
Писах му, писах му.
Аз молих го по-скоро да се върне тук.
Писах му, писах му.
В сърцето ми, че няма място никой друг.
Писах му, писах му.
Аз молих го по-скоро да се върне тук.
Писах му, писах му.
В сърцето ми, че няма място никой друг.
