Кичка Бодурова Сурова нежност ^минус

Слънцето целуна каменния кей,	
лодката ти виждам надалече.	
Клонки от маслини вятърът люлей -	
те ми шептяха цяла вечер, 	
                    цяла вечер...	
	
Припев: (x2)	
Ти тръгна сам и прегърна те морето,	
ще ти напомня то за моята любов.	
От смъртен страх е сърцето ми обзето,
ще споделиш ли с мен живота си суров?

В пурпурни огньове залезът гори,
лодките се връщат с пълни мрежи.
С дъх солен в косите вкъщи влизаш ти
и от теб струи сурова нежност, 
                      мъжка нежност.

Припев: (x3)