Отиваш си, нали?
Но споменът остава.
Като следа от огъня
си въглен от жарава.
Отиваш си, нали?
Без думи, много просто.
Сълзите ми сега пестиш,
но раните са доста.
Припев:
И колко песни бяха само наши!
И с колко радост аз живях!
Любов поднасяше ми с пълни чаши!
Жена обичана аз бях!
Животът с тебе беше лудо вино.
А днес говорим за вина.
Към мен и капчица любов да имаш,
ще върна хукнала река.
Отиваш си, нали?
Но споменът остава.
Като следа от огъня
си въглен от жарава.
Отиваш си, нали?
Мъж, независим ти си!
Спокоен сън, щом нямаш тук,
ненужен си, иди си!
Припев:
А колко песни бяха само наши!
И с колко радост аз живях!
Любов поднасяше ми с пълни чаши!
Жена обичана аз бях!
Животът с тебе беше лудо вино.
А днес говорим за вина.
Към мен и капчица любов да имаш,
ще върна хукнала река.
