Аз помня слънцето на този град,
окъпано в мастилено море.
Дърво маслинено ми даде хлад,
а чаша узо- мургаво момче.
Припев:
Танцувах аз, с бузуки някой пя,
душата ми видя безкрайна красота.
Попитах аз:- Кажи, момче, кажи,
чия любов гори във твоите очи?
Танцувах аз, с бузуки някой пя,
душата ми видя безкрайна красота.
Попитах аз:- Кажи, момче, кажи,
чия любов гори във твоите очи?
Аз помня въздухът на този град,
той с пламенни целувки ме дари.
Сред древни приказки изглеждаш млад
и радост пее в твоите гърди.
Припев:
Дори насън очакваш любовта-
родена в песента, тя трябва да живей.
Макар и сам, не чувстваш самота,
щастлив си, че за теб едно бузуки пей.
Дори насън очакваш любовта-
родена в песента, тя трябва да живей.
Макар и сам, не чувстваш самота,
щастлив си, че за теб едно бузуки пей.
Дори насън очакваш любовта-
родена в песента, тя трябва да живей.
Макар и сам, не чувстваш самота,
щастлив си, че за теб едно бузуки пей.
Дори насън очакваш любовта-
родена в песента, тя трябва да живей.
Макар и сам, не чувстваш самота,
щастлив си, че за теб едно бузуки пей.
щастлив си, че за теб едно бузуки пей.
