Закъснели обещания са очите на нощта.
Ти мълчиш като признание
в дъжда си тръгва любовта.
Търсиш думи за сбогуване,
а от думи няма нужда.
За последно се целуваме
и ти си тръгваш друга - вече чужда.
Ако времето лекува, нека мен не ме щади,
а да спре мига,във който бавно тръгваш ти.
Още нещо да ти кажа, за последно да ти кажа:
Как ми липсваш! Как ми липсваш!
Казват времето лекува. Не,не вярвам на това.
Виждам само теб, обърна ли назад глава.
И каквото и да правя нито мога,нито ще забравя:
Как ми липсваш! Как ми липсваш!
Дълги нощи и самотни дни.
Как ми липсва всичко твое.
А колко искам да си пак до мен.
След тебе всичко е измислица.
И ако времето лекува, нека мен не ме щади,
а да спре мига,във който бавно тръгваш ти.
Още нещо да ти кажа, за последно да ти кажа:
Как ми липсваш! Как ми липсваш!
И как те искам! Как те искам!
И каквото и да правя нито мога,
нито ще забравя: Как те искам! Кяк ми липсваш!
Колко нежност има в тази нощ!
А аз заспивам без любов!
