Веселин Маринов Жена на балкона ^минус

Каква жена, каква камбанария,

изправена пред моя млад олтар.

Защо ли да се правя на светия,

когато аз съм раждан за звънар.



Отново на балкона тя застава,

отново става чудо след това. -

Аз знам, че за една жена такава

залага се и царство, и глава.



Направо към сърцето ми политва,

изгаряща от огън и от зов. -

Отдавна тя не плаче за молитва,

отдавна плаче само за любов.



Колко огън, колко нежен плен

има във очите й небесни.

Господи, дадеш ли я на мен,

черква ще ти построя от песни.