Съдбата своя не разбирам,
защо когато си отивам,
повикаш ли ме аз се спирам
и пак към тебе вървя идвам сама.
Защо когато теб те няма живота е една измама?
Но щом поискаш да сме двама,
аз пак към тебе вървя, идвам сама.
(2х):
Обичам те крещи без глас душата,
обичам те такъв какъвто си,
обичам те със обич прокълната,
такава обич винаги горчи.
И знаеш ли че ме влудяваш,
любов и болка ми даряваш,
дали отнемаш или даваш,
пак към тебе вървя, идвам сама.
Защо когато теб те няма живота е една измама?
Но щом поискаш да сме двама,
аз пак към тебе вървя, идвам сама.
(4х):
Обичам те крещи без глас душата,
обичам те такъв какъвто си,
обичам те със обич прокълната,
такава обич винаги горчи.