Съдбата своя не разбирам.
Защо когато си отивам,
Повикаш ли ме аз се спирам
И пак към тебе вървя? Идвам сама.
Защо когато теб те няма
Живота е една измама,
Но щом поискаш да сме двама,
Аз пак към тебе вървя? Идвам сама.
(х2):
"Обичам те!" - крещи без глас душата.
Обичам те, такъв, какъвто си.
Обичам те със обич прокълната.
Такава обич винаги горчи.
Ти знаеш ли че ме влудяваш?
Любов и болка ми даряваш.
Дали отнемаш или даваш,
Аз пак към тебе вървя. Идвам сама.
Защо когато теб те няма,
Живота е една измама,
Но щом поискаш да сме двама,
Аз пак към тебе вървя? Идвам сама.
(х4):
"Обичам те!" - крещи без глас душата.
Обичам те, такъв, какъвто си.
Обичам те със обич прокълната.
Такава обич винаги горчи.
