Тръгни, иди си, бягай в морето,
живей с ветровете ден и нощ,
далеч от есенната скука,
от багрите златисти на брега,
на твоя верен кораб остани.
Далеч от дървените къщи,
от влюбените сенки на нощта,
тръгни и следвай своята съдба.
Припев:
Ти искаш да обичаш, а не можеш, тъгуваш за отминалото лято,
за нощите край плажа и морето,
за прилива разбудил любовта.
За прилива разбудил любовта.
Тръгни, иди си, бягай в морето, живей с ветровете ден и нощ,
с порива нестихващ на вълните и блясъка на синия всемир,
на своя верен кораб остани.
С цигарата, догаряща в мрака
и спомена за който те боли,
вдигни платната бели и литни.
Припев: Ти искаш да си влюбен и плаче ти се, а не можеш, за любовта която не получи, за времето което отлетя. За времето което отлетя.
