Ваня Костова Рождество ^минус

Звън дочух-далечен звън,
звън внезапен и тревожен.
Камбана влезе в моя сън
и ме погали спомен. 
Звезда над мене изгоря, 
нощта от болка потрепери, 
прошепна хор-във храм аз бях,
дете бях и се молех. 
Запалих свещ от друга свещ, 
ръка целунах на старица
и нещо скъса се във мен, 
като в ранена птица. 

Глас забравен, нощен глас-
дочух камбаната да плаче,
с душа горчива като мен-
с душата на сираче. 
Забравих страх, усетих Бог
и светлината ме прегърна,
и времето за дълго спря-
аз в себе си се върнах.