Ваня Костова Звезда ^минус

Веднъж ослепи ме и падна 
над мене гореща звезда. 
Звезда искрометна и млада 
стопи се за миг в нощта, без следа. 
Прекъсна дъха ми, когато отмина, 
затичах се бързо, с ръце да я стигна, 
но сякаш от мен избяга, дивна и свидна. 
Все питам: "Чия съдба нейде отнесе?" 

И оттогава тъгувам и викам: 
"Къде си? Къде си, звезда?" 
Безкрайно далечна и земна 
остави във мен следа, в мен следа. 
Под тебе ще тръгна, светът ще обгърна, 
ще бродя безсънна, в нощта да те върна. 
Защо ли избяга, дивна и свидна? 
Къде си? Чия съдба нейде отнесе?