Пей, сърце!
Ти толкоз дълго бе мълчало в мен.
Но усещам как в тебе полека
духът ти неизпепелен е още жив,
и ражда песен.
Пей, сърце!
И да нямаш радост, пак запей!
Не млъквай никога, недей!
Дори и в болката запей!
Страхува се скръбта от песента.
И щом те сграбчи тежка мъка
Не плачи, не немей, а запей!
И скръбта ще си иде.
Пей, сърце!
Искам да ме помни този свят,
във ръцете с китара звънлива.
На устните със весел смях.
И със рози във косите.
Пей, сърце!
И да нямаш радост, пак запей!
Не млъквай никога, недей!
Дори и в болката запей!
Страхува се скръбта от песента.
И щом те сграбчи тежка мъка
Не плачи, не немей, а запей!
И скръбта ще си иде.
Ако във теб неочаквана дойде скръбта,
своите сили събери.
Не плачи и не млъквай!
Пей, сърце! Пей, сърце!
