Ти вървиш покрай нас
всеки ден в уречен час
точно в шест сутринта.
Щом навън падне мрак,
ти край нас минаваш пак
точно в шест вечерта.
Ти бързаш, уви,
бягаш напред, тичаш назад,
но тъй не върви –
нито напред, нито назад.
Хайде, спри някой ден,
погледни веднъж към мен
точно в шест сутринта.
Пак се спри, след това
втори път вдигни глава
точно в шест вечерта.
Ти само се спри,
няма назад връщане, знам
и с теб ще гори
на любовта вечния плам.
Отсега ти си знай,
ще изляза с теб накрай
точно в шест сутринта,
после ти ще си друг –
ще се върнеш мой съпруг
точно в шест вечерта.
Ти само се спри,
няма назад връщане, знам
и с теб ще гори
на любовта вечния плам.
