Васил Найденов Болката отляво ^минус

Странно просветлява смръщеният ден, 
спомен загорчава, тя стои пред мен. 
Искам да докосна пръстите и пак, 
но не зная просто как. 
Но зная - миналото мина, бъдещето не. 
Ако се докоснем в кратък миг поне, 
ще избухне огън, ще ни върне там 
няма връщане назад. 
 
Тя бе любов, (х2) 
реже като нож, 
и няма ден, и няма нощ. 
 
И отново смръщен гледа те светът. 
Всеки се завръща в своя собствен път. 
Всичко отминава под това небе, 
болката отляво - не! 
 
Тя бе любов, (х2) 
реже като нож, 
и няма ден, и няма нощ. 
 
Тя бе любов, (х2) 
реже като нож, 
и няма ден, и няма нощ.