Лили Иванова Дансингът на самотата ^минус

Дансингът на самотата 
 
Събирах обич разпиляна 
тъй както просякът трохи, 
От минало неизживяно 
Мигът изгаря и тежи. 
 
Пребродих пътища незнайни 
завръщах се в живота нов 
за ласки парещи свенливи 
и шепот молещ за любов. 
 
Сега съм тук и всяка сянка 
пробужда старата тъга, 
за време скъпо проиграно 
и болка с евтина цена. 
 
Танцувам в залеза на дните 
забравен танц на любовта 
а дансигът на самотата 
е мой единствен съдия.