Случайна среща – във жената бяла
Учителката своя аз познах
Отмина ме, не беше ме познала
Затичах се, извиках и я спрях
Представих си я хубава и млада
С коси от злато във учебен час
И ако днес е бяла безпощадно
То тя е побелявала от нас
Прости ми, прости ми
Прегрешенията и болките от другите и мен
Ти хора ни направи
Учителко любима, добър ден!
Прости ми, прости ми
Прегрешенията и болките от другите и мен
Ти хора ни направи
Учителко любима, добър ден!
Случайна среща – във жената бяла
Учителката своя аз познах
Отмина ме, не беше ме познала
Затичах се, извиках и я спрях
Снегът в косите падал е неволен
Но аз не вярвам, че е сняг това
А все си мисля - кръг е ореолен
Учителко, целувам ти ръка!
Прости ми, прости ми
Прегрешенията и болките от другите и мен
Ти хора ни направи
Учителко любима, добър ден!
Прости ми, прости ми
Прегрешенията и болките от другите и мен
Ти хора ни направи
Учителко любима, добър ден!
Прости ми, прости ми
Прегрешенията и болките от другите и мен
Ти хора ни направи
Учителко любима, добър ден!
Прости ми, прости ми
Прегрешенията и болките от другите и мен
Ти хора ни направи
Учителко любима, добър ден!
