Ваня Костова Къде си беше ли щастлива ^минус

Изплъзващата се следа, 
отчаяно потъна в бяло, 
една невярна свобода, 
наречена от нас "раздяла". 
Изпълва всичко, мрат звезди, 
и лунен въздух се разлива, 
къде си беше ли щастлива? 

Умопомръкващата степ, 
ме вика в тая вечер, 
не зная дали при теб 
или от тебе по-далече, 
където птиците мълчат 
и лунен въздух се разлива, 
къде си беше ли щастлива? 

И аз се движа слаб и сам 
подир съдбата си човешка, 
и вече чувствам, вече знам, 
че тази свобода е тежка, 
мълчат вечерните води 
и лунен въздух се разлива, 
къде си беше ли щастлива? 

къде си беше ли щастлива? 
Къде си?