Изведнъж на брега на един сезон,
на брега на моето лято,
ти застана на пустия,
тих хоризонт, като птица от заминало ято.
Ти застана на пустия тих хоризонт,
като птица от заминало ято.
Светлият блясък на твойта ръка,
през ноща на душата ми мина,
и потече през мен една бистра река
от прозрачно и младо вино.
И потече през мен една бистра река
от прозрачно и младо вино.
Припев: Презимувай при мен.
В моя свят, в моя свят остани.
Ще се срещнем две планети изгубени.
Аз те гледам смутен.
В мен звучи оня паметен стих : "Господи колко си хубава".
На брега на света, опустял и тих,
седим две планети изгубени.
И се рони брега на един наш сезон
и се рони моето лято.
И се рони брега на един наш сезон
и се рони моето лято.
Припев:
