Тя тича под дъжда,
за да скрие своите сълзи.
Той търси любовта,
оставена от парещи следи.
Там даже и без звук
в мълчанието си принадлежат,
но, но на сутринта
ще тръгне всеки пак по своя път.
Шепне нощта и със люляков дъх
длани преплита и пареща кръв.
Двамата търсят вкуса на греха –
това е за тях любовта.
Как следващия път
струните отново ще звучат?
Без отговор сега
дали обичат се, или грешат?
Шепне нощта и със люляков дъх
длани преплита и пареща кръв.
Двамата търсят вкуса на греха –
това е за тях любовта.
Нощен кръстопът,
поглед на луна,
всичко е било
като насън.
В други светове
принадлежи
любовта.
Шепне нощта и със люляков дъх
длани преплита и пареща кръв.
Двамата търсят вкуса на греха –
това е за тях любовта. (×2)
