х2): На всичко твое издържах,
в свойте длани те държах.
На твойте думи вярвах аз,
и ослепявах час по час.
Припев:
(х2) Проклинам аз денят,
в който те срещнах.
Проклинам даже и ръцете си,
ръцете ми, които галеха нежно,
сега ти пречат и крещиш.
Какво ти сторих неразбрах,
да те попитам непосмях.
Сълзите свои удържах,
това бе грешка беше страх.
Припев: (х2)
Припев: (х3)