Душата ми – врата без ключ –
готова е по всяко време
добрия гост, макар и чужд, (×2)
макар и нощем, да приеме.
Добър ли е… Но ако лош,
лош човек на прага ѝ застане,
да думка цял ден, цяла нощ, (×2)
той все там, вън, ще си остане.
(×2):
И без да тропне – само с устни
да ѝ прошепне онова…
И без да тропне – само с устни
да ѝ прошепне онова…
И без да тропне – само с устни
да ѝ прошепне онова,
вълшебното, тя ще го пусне.
Да я изкърти, ако ще!
Познаваща крадци изкусни,
вратата ще се заяде (×2)
и мъртва няма да го пусне.
Приятел буен, враг ли тих,
не знам какъв си, но повтарям:
знай, незаключени врати (×2)
най-мъчно всъщност се отварят!
(×2):
И без да тропне – само с устни
да ѝ прошепне онова…
И без да тропне – само с устни
да ѝ прошепне онова…
И без да тропне – само с устни
да ѝ прошепне онова,
вълшебното, тя ще го пусне.
