Бях разбита, тъжна, самотна.
Плаках, мили мой…
И тогава ‘Кой те разплаква?’ ме попита той.
Казваше ми, че съм красива,
мило се държа.
Бях щастлива, както отдавна
с теб не съм била!
Мой ред сега е, ето,
да ти пръсна аз сърцето!
Ти ли на мен ще ми изневеряваш?
Снощи с него бях и заслужаваш!
Когато ти ми звънеше го чувах
и още повече аз го целувах.
Гледай сега, мило мое,
на глупак да те правя какво е!
Добре ли е страха, че някой те напуска?
Добре ли е вкуса на болка за закуска?
Добре дошъл на нейно място, време беше!
Боли, нали? И нея много я болеше!
Бях, бях му в колата.
Бях, бях му пред вратата.
Мой ред сега е, ето,
да ти пръсна аз сърцето!
Ти ли на мен ще ми изневеряваш?
Снощи с него бях и заслужаваш!
Когато ти ми звънеше го чувах
и още повече аз го целувах.
Гледай сега, мило мое,
на глупак да те правя какво е!
Ти ли нея ще изневеряваш?
Сега е с друг и си го заслужаваш!
Ти ли на мен ще ми изневеряваш?
Снощи с него бях и заслужаваш!
Когато ти ми звънеше го чувах
и още повече аз го целувах.
Гледай сега, мило мое,
на глупак да те правя какво е!
Беше разбита, тъжна, самотна,
мина и това…