ИНТРО:
Виж по мене раните,
лъгани са устните,
мама беше права...
ПРИПЕВ:
Йоу, виж по мене раните,
лъгани са устните,
мама беше права,
че си същия като другите,
запази си думите,
вече няма връщане,
стой далеч от мен,
видях без тебе, че е по-добре /х2
КУПЛЕТ:
Слушай...
последната песен, която я пиша за тебе…
толкова много, болка ми даде
и никога не пожелах да бъдеш проклет…
Едно излъгано дете,
което истински не си обичал,
за мене името ти бе любов,
сега дори не знам как да те наричам…
ПРЕДПРИПЕВ:
И знаеш ли вече разбирам защо,
и толкова късно разбирам какво си взел
и колко малко си дал за мен
Живота ще ти връща болка в повече
ПРИПЕВ:
Виж по мене раните ,
Лъгани са устните,
Мама беше права,
Че си същия като другите
Запази си думите ,
Вече няма връщане
Стой далеч от мен ,
Видях без тебе, че е по-добре
/х2
КУПЛЕТ:
И не…не…не…
Не искам да ти чувам пак гласа!
И ако питаш даже вече - не ми липсваш,
Готова бях за тебе всичко да си дам,
Но ти не спря да искаш да ме съсипваш…
Постави себе си над всеки друг,
Излъга че с мастило криеш белези,
Пожертва всичко дето имахме със тебе,
Само, за да си останеш себе си..
ПРЕДПРИПЕВ:
И знаеш ли вече разбирам защо,
и толкова късно разбирам какво си взел
и колко малко си дал за мен
Живота ще ти връща болка в повече
ПРИПЕВ:
Виж по мене раните ,
Лъгани са устните,
Мама беше права,
Че си същия като другите
Запази си думите ,
Вече няма връщане
Стой далеч от мен ,
Видях без тебе, че е по-добре
/х2
.....
Виж по мене раните,
лъгани са устните,
мама беше права...
