Колко объркани бяхме със теб,
наивни, крехки като захарен памук - бавно топи се във чашата лед,
криви сенки играят край мен.
Припев:
Няма как да забравя всички казани думи,
но как да забравя всички слънчеви сутрини?!
Как да забравя всички изминали месеци, как да забравя дъхът на ванилия с бяло лице?
Колко наивни бяхме със теб,
чупливи, леки като тих китарен звук.
Отдавна стопи се последния лед,
не виждам никой и нищо във мен.
Припев: (х2)
Няма как да забравя всички казани думи, но как да забравя всички слънчеви сутрини?!
Как да забравя всички изминали месеци, как да забравя дъхът на ванилия с бяло лице?
