Мария Нейкова Вървят ли двама ^{минус №2}

Вървят ли двама на дълъг път и път
да няма не ще се спрат.
Ще бродят близки по таз земя,
ах, как не искам да съм сама. 

Решат ли двама да дирят брод 
в тях грейва пламък за цял живот. 
Той пръска искри в скръб и тъма, 
ах, как не искам да съм сама. 

Делят ли двама една съдба, 
допрат ли рамо в една борба, 
ще легнат чисти във таз земя, 
ах, как не искам да съм сама, 
ах, как не искам да съм сама.