В градина мома седеше и сокол пиле молеше.
Соколе, пиле соколе, яз ке те нещо замолам.
Летни ми соколе, летни ми горе високо. Летни ми соколе, летни ми горе високо.
Либето ми е далеко во тая пуста тугина, да видиш либе що прави, да видиш либе що стори.
Дали е още мой, или си друга люби той. Дали е още мой, или си друга люби той.
Летна ми пиле, отлета, летна ми горе високо
оттамо либе погледна, друго си либе любеше
Назад си политна и во градина долета,
до моме застана и на моме говори:
Твоето либе лажно е и друго либе си люби,
а твойто сърце тажно е, по-арно що го загуби.
Не жали за него и друго либе найди си. Не жали за него и друго либе найди си.
