Шумно е в кръчмата, те са удома
в чашите пак блестят весели лица.
На мъже, приятели идат от далеч.
Гурбетчии, уморени, пийте сладко веч!
Работата няма край, не ще се стопи,
а във вашите сърца мъка се таи,
че оставяте сами жени и деца,
де ли мяташ по земи далеч от дома.
Припев:
Подай, кръчмарю, тежкото вино,
че гости имаш несрет и не било.
Гурбетът свърши, празник е сега
след много време пак са у дома.
Гурбетът свърши, празник е сега
след много време пак са удома!
Налей кръчмарю от най-тежкото вино,
че гости чакат, то е за добро.
Гурбетът свърши, празник е сега
след много време пак са удома!
Гурбетът свърши, празник е сега
след много време пак са удома!
Звездите греят само, тихо е сега.
Няма глъчка веч в празната кръчма.
Спят гурбетчии тихо, тихо е навън.
Дочакаха душите този сладък сън.
След време ще тръгнат пак, тежко ще е знам!
Да мислиш за любима, ала да си сам.
Така е, гурбетчиьо, няма край нали?
Живота там се плаща тежко и боли!
