Ела!
Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки,
аз чакам. Сама. Страдам. И мълча.
Неволята от преданост настана,
от ревност – риска, от тъга – скръбта. (×2)
Изчезнаха словата – стана няма,
безкрила, охладена любовта.
Мълча в едно жестоко постоянство,
в една неразрушима тишина.
Мълча във тъжното пространство,
в ужacно разредена тъмнина.
Защо тъй рано мръква над полето?
Къде потъват всички гласове? (×2)
Над мене – непробудени дървета.
Край мене – онемели ветрове.
Ела!
Че притъмня и стана тежко.
Пътеката остана без душа.
Защото няма истина без грешки,
аз чакам. Сама. Страдам. И мълча.
