Отдавна хората говорят,
че ти си тъмен летен облак.
Прииждаш бързо и отминаваш
и после сто беди след теб оставяш.
Прииждаш бързо и отминаваш
и после сто беди след теб оставяш.
Но да повярвам не, не мога,
аз виждам слънце в твоя поглед.
С лъчи от нежност ти все ме галиш
и страсти огнени във мене палиш.
С лъчи от нежност ти все ме галиш
и страсти огнени във мене палиш.
И още хората говорят,
че ти напомняш дъжд пороен.
Заливаш крехки треви зелени,
погубваш всекиго, най-много мене.
Заливаш крехки треви зелени,
погубваш всекиго, най-много мене.
Да вярвам в думи не, не искам,
за мене ти си ручей бистър!
Пред тебе само аз коленича
отпивам светлина и те обичам
Пред тебе само аз коленича
отпивам светлина и те обичам.
