Искам пак до мен да застанеш и кръвта ми пак да запалиш, две души в едно да се слеят, две сърца в едно да живеят.(x2) Казваш че ме обичаш и все след мене тичаш, а вчера с друга те видях, галеше й косите, целуваше очите, знай че до тук с тебе бях. Ранена, ранена, ранена съм в душата, сломи ме мен съдбата и ме кара все да чакам, като песен неизпята, като песен на съдбата, тази песен е без думи, в бели нощи все ме буди. Не ме наказвай с измама, любовта ми е голяма, ще чакам цели бели нощи с отворени за теб очи, ако бъда неразбрана, ти ще бъдеш моята рана, ще чакам цели бели нощи с отворени за теб очи. Нямаш име мила моя, мили мой, мили мой, целуни ме мила моя, мили мой, мили мой и вземи ме мила моя, мили мой, мили мой, че няма име любовта.(x2) Обичай ме, обичай ме, даже и на две душата теб зове, завинаги, завинаги, даже и на кръст обичам те.(x2) Не, не вярвам че си грешка в живота ми, дори да ме боли, не, не вярвам че превърна се любовта в прах от пепелта. Не, не вярвам че си грешка в живота ми, дори да ме боли, не, не вярвам че превърна се любовта в горчива сълза. За мене просто забрави, щом лъжеш ме в очите, ти на любов се научи, тогава чак върни се.(x2) Че като птица, като скитница, с ветровете най-студените, любовта ми пак се спира тук, аз я нося, аз съм топъл юг.(x2)
