Мътни са сълзите, сякаш от мастика,
пълнят ми очите, пътя си не виждам.(х2)
а-а-а-а-а-а-а
Пълнят ми очите, пътя си не виждам.
Ходя без да спирам, никъде не стигам,
нищо не намирам, никого не искам.(х2)
а-а-а-а-а-а-а
Нищо не намирам, никого не искам.
Аз ли съм - не съм ли,
на ръка си гледам,(х2)
пътя си не виждам.
Бягам и се връщам, все една и съща -
шапката червена, а душата черна.
а-а-а-а-а-а-а.
Шапката червена, а душата черна.
а-а-а-а-а-а-а.
Шапката червена, а душата черна.(х2)