Налей ми вино в чаша тънкостенна
и приседни с усмивка неизменна.
Любими, ти навярно имаш право –
сърцето свойта участ заслужава.
И някак си привиква с туй човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш, или слава –
сърцето този изпит заслужава.
Целувай дълго глътката резлива,
безсмъртната любов из нас разлива.
Не можеш дълго, е, до гроб тогава,
сърцето този празник заслужава.
На на на......
Далеч от теб или навеки с тебе,
спокойна ще дочакам всеки жребий.
Сърцето всеки жребий заслужава,
но не забрава, ах, но не забрава.
Сърцето всеки жребий заслужава,
но не забрава, но не забрава.
