Хубава си, моя горо
текст: Любен Каравелов, музика: народна
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.
Който веднъж те погледне
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее.
А комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те забрави.
Хубава си, моя горо,
миришеш на младост.
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.
Твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти,
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякога
като куршум пада
на сърцето, което е
всякога готово
да поплаче, кога види
в природата ново.
Кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студа, и под снега
живот се захваща.
