В твоите очи името ми още личи... още личи...
С камък в гърдите и сълзите в очите
опитвам се да дишам, но боли...
Какво ли е било, с кого ли е било,
любов ли е било, една лъжа ли е било?
Камъкът в гърдите все по-тежък е с дните -
знаеш по-добре от мен какво...
Какво ли е било, с кого ли е било,
любов ли е било, една лъжа ли е било?
В твоите очи, пълни със сълзи, името му още личи!
Която е била негова жена, по сълзи на мене прилича!
В твоите очи, пълни със сълзи, името му още личи!
Белязани така, че никой след това да не може да ги обича!
Винаги, когато ме погледнеш в очите,
винаги се питаш какво, какво му е било
в моето легло, в моите ръце,
дълбоко в моето сърце!
С мен да се сравняваш и без мен си полудяваш!
Искаш да не мислиш за това какво му е било
в моето легло, в моите ръце,
дълбоко в моето сърце!
В твоите очи, пълни със сълзи, името му още личи!
Която е била негова жена, по сълзи на мене прилича!
В твоите очи, пълни със сълзи, името му още личи!
Белязани така, че никой след това да не може да ги обича!
Времето лекува, но изглежда много се страхува!
Жалко е да заличи всички спомени, спомени...
Нашите места, старите места, скитам се сега...
Всяко нещо ми напомня... само теб, само теб!
В твоите очи, пълни със сълзи... друг да ни обича не може!
Белязани така, че никой след това... не, не може да ни обича!
Не може, не, не може, не може да ни обича...
