На обиди, знаеш, нося
и на удари под кръста,
но че ме оставяш, ме уби.
Изтърпях, каквото можех,
и на ум за теб се молех.
Аз не мога, Бог да ти прости!
Защо не пръснеш със ръце
това сърце,
проклетото, да спре?
Това лице, красивото,
от болка е съсипано.
Пръсни с ръце това сърце!
Не е от камък - чупи се!
Това лице - виж го добре,
това съм аз и още те обичам!
Ако можеш, спри ме!
Няма да ми мине
и до смърт боли!
Спри ме, моля те!
За Бога, спри ме!
Спри това навреме!
Запомни от мене -
от хора като теб
бягай надалеч и пази се!
И пази се!
Много силен удар беше,
за секунди ме отнесе.
Как да се изправя след това?
По-добре недей ме пипа!
С трудно дишане, разбита,
още на земята съм след теб.
Защо не пръснеш със ръце
това сърце,
проклетото, да спре?
Това лице, красивото,
от болка е съсипано.
Пръсни с ръце това сърце!
Не е от камък - чупи се!
Това лице - виж го добре,
това съм аз и още те обичам!
Ако можеш, спри ме!
Няма да ми мине
и до смърт боли!
Спри ме, моля те!
За Бога, спри ме!
Спри това навреме!
Запомни от мене -
от хора като теб
бягай надалеч и пази се!
И пази се!
Спри ме! Боли ме!
Спри ме! Боли ме!
Спри ме! Боли ме!
Няма да ми мине, мине!
Спри ме, спри ме! Боли ме!
Спри ме, спри ме! Боли ме!
Спри ме, спри ме! Боли ме!
Спри ме, спри ме!
