Седнала ми е хубава Неда,
седнала ми е гергеф да шие.
Както седяла,песен запяла,
за първо любе,за първа севда,
както седяла,песен запяла,
за първо любе,за първа севда.
Бре първо любе,първа изгоро,
къде си любе,при мен да дойдеш.
При мен да дойдеш,да ме прегърнеш,
сърце да сгрееш,мъка разсееш,
при мен да дойдеш,да ме прегърнеш,
сърце да сгрееш,мъка разсееш.
От де я зачу славей в градина,
жал му дожаля за бяла Неда.
Литна високо и надалеко,
при нейно любе,бързо отиде,
при нейно любе,бързо отиде,
с песен му думи нейни предаде.
Недино любе,конче възседна,
при бяла Неда бързо отиде.
Бяло и лице,кат слънце грейна,
черни и очи,като звездици,
истински кога човек обича,
тя,любовта му вечна остава.
