Ще ме накараш пак да съжалявам,
че бях със тебе и че те познавам,
но да си тръгна сили не намирам;
със теб не трябва, а без теб умирам.
Ще съжалявам пак, че те познавам
и като луда цяла ти се давам;
не се отучих, още съм такава –
влече ме този, който ме ранява.
Припев:
Веднъж да си питал как съм?
Не си, но със тебе пак съм;
веднъж да те бях ранила,
но не, нямам тази сила.
И пак гледам те в очите,
и пак слушам ти лъжите,
и пак ще те преживея;
обичам те – друго не умея.
Виждал си как гори
кожата с допир от цигара –
така и мен изгарят ме
целувките ти с дъх на изневяра.
Целувай ме, все едно никога няма да престанеш,
а мислено си другаде – познавам те, няма да останеш.
Припев: (x2)
Веднъж да си питал как съм?
Не си, но със тебе пак съм;
веднъж да те бях ранила,
но не, нямам тази сила.
И пак гледам те в очите,
и пак слушам ти лъжите,
и пак ще те преживея;
обичам те – друго не умея.
