Емилия:
Когато мълча, когато съм лед,
тогава имам най - много нужда от теб. Страдах за сто живота напред,
кажи че за щастие ми е ред.
Борис Дали:
Нали без чувства с теб си лягам само,
кажи защо тогава ми е гадно?
Когато те заболи,
защо с теб ме боли наравно?
Емилия:
Съгласни бяхме, никой не обича,
а все по-силно на любов прилича
и все по-страшно ми е,
че някой ден това ще спре!
Припев:
Емилия:
Точно когато казваме:
„Недей да се влюбваш в мене!“,
Борис Дали:
казваме всъщност: „Обичай ме, не мога без теб!“
Кажи, че ще ме пуснат ръцете ти,
само ако пръсна сърцето ти!
Че нищо няма да ни раздели с теб,
кажи че всичко този път ще бъде наред. Стига вече болка и предателства,
и връзки дето свършват в приятелства. Дори да те убият, за да ни разделят, живота ми вземи и ме обичай пак. Емилия:
Когато мълча, когато съм лед,
тогава имам най-много нужда от теб.
Страдах за сто живота напред,
кажи че за щастие ми е ред.
Нали разбрахме се когато идвам, сърцето си от мене да не взимам. Когато тръгвам си от теб защо усещам, че се разбива?
Борис Дали:
Съгласни бяхме, никой не обича,
а все по-силно на любов прилича
и все по-страшно ми е,
че някой ден това ще спре!
Припев:
Емилия:
Точно когато казваме:
„Недей да се влюбваш в мене!“,
Борис Дали:
казваме всъщност: „Обичай ме,
не мога без теб!“.
Кажи, че ще ме пуснат ръцете ти,
само ако пръсна сърцето ти.
Че нищо няма да ни раздели с теб,
кажи че всичко този път ще бъде наред. Стига вече болка и предателства, и връзки дето свършват в приятелства. Дори да те убият за да ни разделят, живота ми вземи и ме обичай пак. Емилия:
Когато мълча, когато съм лед,
тогава имам най-много нужда от теб. Страдах за сто живота напред, кажи че за щастие ми е ред.
