Живеех спокойно, когато веднъж
по пътя зададе се кон,
а конят достойно го яздеше мъж
и спря го под моя балкон.
Помоли от коня за малко водица
бил жаден след тази езда
и аз от балкона, нали съм умница
се втурнах да нося вода.
И аз от балкона, нали съм умница
се втурнах да нося вода.
Нямах куража да му откажа,
нищо че вече се питах сама,
защо му занесох нали под навеса
тече си зелената стара чешма.
Защо му занесох нали под навеса
тече си зелената стара чешма.
Отгоре с усмивка ме гледаше мама
за женене вече си бях,
а конника стихна когато пред двама
водата неволно разлях.
Със него през двора по мокра следа
пристъпихме свели глави
и чухме отгоре дано по вода
навсякъде да ви върви.
И чухме отгоре дано по вода
навсякъде да ви върви.
Конят опита да тропне с копита
изцвили сърдито и занемя
отвън под навеса където тече си,
тече си зелената стара чешма,
отвън под навеса където тече си,
тече си зелената стара чешма.
Събраха години децата край нас
чешмата и днеска тече,
край нея щом минем се смеем на глас
със своето старо момче.
Ще спре там модерна кола за водица
мотора със цяла черда
и нашата щерка нали е умница
ще хукне да носи вода.
И нашата щерка нали е умница
ще хукне да носи вода.
А подир нея вода ще се лее
път ще чертае за у дома.
Дали ще ожени и тях като мене
зелената стара чешма.
Дали ще ожени и тях като мене
отново зелената стара чешма.
