Аз се върнах. Всичко съм оставил.
И питам се защо от теб съм бягал.
Приятели и вино съм забравил.
Ето ме, седя пред теб на прага.
Нека вляза, нека ти разкажа
как бездомен съм се лутал в мрака.
Нека тази вечер да ти кажа
колко за сина си аз съм плакал.
А синът навярно спи отдавна.
Край леглото аз ще коленича.
Сигурно голям е вече станал.
Казват, че на мене той приличал.
То расте детето, а пък ний стареем.
Бързо си отлитат дните наши.
Сам не мога вече да живея,
чувствам аз, че старостта ме плаши.
Очи недей затваря.
Не слушай болка стара.