1. От малка си спомням казваше татко,
от извора, дъще, се пие най-сладко.
Сега го разбирам, приятели имам,
но пак за утеха у дома се прибирам.
Припев:(х2)
От извора се пие на колене,
и на колене се благодари,
щом най-добрите хора са до мене,
щастливи ще са всичките ми дни.
Сивеят косите, а те не престават
здраве и сили за мене да дават.
На Бога се моля, дано са ми живи,
дано ми простят за косите си сиви.
2. Сега дъщеря ми отпива с наслада,
от чистата обич на дядо и баба.
Зная, че мен безкрайно обича,
но щом й е тежко
пак при извора тича.
Припев:(х2)...
Припев:(х2)...
