За мен отдавна хората говорят, че вечно съм без пукната пара, но аз със всеки съм готов да споря дали това е най-важно на света.
Живея на последният етаж в една мансарда, точно под звездите прозорецът е моята врата и аз вървя към тях и ги разпитвам.
Дали след време тука под звездите прозорецът ще има светлина дали тогава пак ще слушат "Бийтълс" и вечните поети ще четат Дали хазяйката ще идва рано с виенска кифла, с каничка кафе и вместо да попита тя за наема ще се усмихне - спахте ли добре?
И пак ли ще звучи невероятно за някой, ако някой пак твърди, че има най-голямото богатство един прозорец и безброй звезди.
