Лили Иванова Наше лято ^минус

Наше лято 
 
Наше лято, дълго като вечност, 
наше лято, кратко като миг, 
на любов, на скръб ли ни обрече 
за какво ни сбра във своя мир... 
 
С клони - вплетени ръце човешки 
и с луна - лице над две лица, 
и с едно дихание горещо 
ти овъгли нашите сърца. 
 
Ти не бързай, лято! 
Чакай, миг неповторим! 
Ах, поне в сърцата 
Ние да те задържим! 
 
Сняг ще падне - клони ще прекърши. 
Вятър лунен лик ще угаси. 
Но със сняг и с вятър ли ще свършиш, 
наше лято, топъл миг красив?...