Паша Христова Повей, ветре ^минус

В дъжд, сняг и мраз- 
ти вятър студен. 
Все питам аз: 
-Где си в тоя ден? 
Чуй! - щом пролетта, 
с вик открий света. 
Ела, при мен! 
Повей, повей, скитнико ветре, 
ти знаеш где е той! (x2) 
Моят зов предай! 
Повей, повей, верни мой ветре, 
и любовта край нас, (x2) 
нека засияй! 
Простри топла длан 
и път ми бъди, 
върни пролетта 
и ни води! 
Повей, повей, буйни мой ветре 
и всяка болка в нас (x2) 
с обич разпилей (x2) 
Повей, повей, 
ветре мой!