Помниш ли? Аз зная, че ме помниш.
Как ли се забравя тишина?
Там, където някой те е стоплил,
винаги ухае на тъга.
Там, където някой те е чакал,
пътищата още те следят.
Опустяват гарите без влакове,
нощите не могат да заспят...
Спомняш ли си още аромата ми?
Слънчево усещане за нежност.
Другото е шепот в тишината,
спомен някакъв. И още нещо.
Вятърът рисува по телата ни
парещо усещане за вечност.
Другото е шепот в тишината,
спомен някакъв. И още нещо...
Страх те е навярно от сълзите ми.
Аз не плача. Аз съм светлина.
Може би приличам на обичане,
но съм само полъх на жена.
Помниш ли? Аз зная, че ме помниш.
Как ли се забравя любовта?
Там, където някой те е стоплил,
винаги ухае на тъга.
Спомняш ли си още аромата ми?
Слънчево усещане за нежност.
Другото е шепот в тишината,
спомен някакъв. И още нещо.
Вятърът рисува по телата ни
парещо усещане за вечност.
Ние с теб сме шепот в тишината,
спомен някакъв...
Спомняш ли си още аромата ми?
Слънчево усещане за нежност.
Другото е шепот в тишината,
спомен някакъв. И още нещо.
Вятърът рисува по телата ни
парещо усещане за вечност.
Другото е шепот в тишината,
спомен някакъв. И още нещо...
