Лили Иванова За тебе бях (помниш ли моите сънища?) ^минус

Помниш ли моите сънища? 
В тях ти откриваше пътища. 
А любовта в този океан, 
с мойта нежна длан, можех да ти дам... 
 
За тебе бях 
лунен лъч в уханен мрак, 
блясъка на звезден прах, 
шепот на един монах. 
 
За тебе бях 
смисъла на всеки ден, 
днес съм вече дъх студен, 
ти остана стар рефрен. 
 
Помниш ли срещите парещи? 
Нежни въздишки отронващи. 
А любовта, тя дойде сама 
само миг поспря, после отлетя..