Улицата
1.
Когато каза, че ме оставяш на улицата бях...
За миг се счупих и се загубих,
от болка полудях!
Сега минават и всички питат за тази улица,
където плаче като сираче за тебе лудата!
Припев:
Улица на мене, мене, мене,
кръстиха в града.
Там те чакам тебе, тебе, тебе,
чакам и сега!
Мина цяла вечност от тогава,
но ако решиш –
къде съм знаеш си,
ела и ме спаси,
ела ме прибери!
2.
Последни думи от тебе чути, гласът до днес кънти...
Че ме оставяш и се надяваш без теб да ми върви.
Не ми потръгна, назад ме дърпа и жал ми е за мен...
С очи червени, с ръце студени да чакам само теб!