Пет минути само
искат и се молят пак пред моята врата,
аз пък искам само теб,
да ме видят нямат късмет.
Пет минути само
километри бият, някога бих ги за теб,
снимките преди и след,
станах аз момиче от лед.
Мразя се, свестни че отрязах,
че един имах си, им казах,
чувствата, ако като дрехите можех да ги сменям.
Звъннеш ли, всичките забравям, зарибявам се,
чувствата разум не познават, щом е трудно,
те се появяват. Мил е той и пита ме: "Нещо хапна ли?"
Аз прехапвам устните, за тебе ме боли.
От теб са мили раните, както и целувките, да те обичам, гадно е, но пак стоиш си в мене. Припев: Гадният ми разби сърцето, новият плаща за което, толкова е добро момчето, ах, сърце проклето. Страшен е, прави ми вечеря, не преглъщам теб, в легло носи ми кафето, тук до мен, не и в сърцето. Нула, нула стане ли, бързо ми звъни, казва: "Пожелавам си до мене да си ти!" Бих се радвала, нали? Но само да си ти, виновен си че в мен уби и шанса да съм с него. Припев: Дори минута няма да се спирам, за секунда само да те видя, да докосна искам твойте устни пак, но теб те няма. Помниш ли онази нощ където ти на мен обеща си ми сърцето? Вярваш ли че свършихме така? Аз без теб, ти без мене.
