Мой стих, в теб открих някога надежда,
мой ден, светъл ден, пак ми я върни.
Мой стих, в теб открих някога надежда,
мой ден, светъл ден, пак ми я върни.
Неясна власт погубва в нас
нежност и вяра, и гори без вик лобовта.
Забравям аз за твоя глас -
в тази нощ странна стават тайнствени неща.
Мой стих, в теб открих някога надежда,
мой ден, светъл ден, пак ми я върни.
Мой стих, в теб открих някога надежда,
мой ден, светъл ден, пак ми я върни.
Стихийна страст руши във нас
радост и думи, и ранява мойто сърце.
В среднощен мраз ще чакам аз
твоите стъпки, ще протегна две ръце.
Мой стих, в теб открих някога надежда,
мой ден, светъл ден, пак ми я върни.
Мой стих, в теб открих някога надежда,
мой ден, светъл ден, пак ми я върни.
Неясна власт погубва в нас
нежност и вяра, и гори без вик лобовта.
Забравям аз за твоя глас -
в тази нощ странна стават тайнствени неща.
Мой стих, в теб открих някога надежда,
мой ден, светъл ден, пак ми я върни.
Мой стих, в теб открих някога надежда,
мой ден, светъл ден, пак ми я върни.
Мой стих, в теб открих някога надежда,
мой ден, светъл ден, пак ми я върни.
Мой стих, в теб открих някога надежда,
мой ден, светъл ден, пак ми я върни.
