Не ме покривай с покрив у дома си
не ме зазиждай с четири стени,
защото има мъдрост стара,
че песента в клетка не звънни.
Дори да бъде в клетка позлатена
свободна само над света лети.
Не ме кори за нощите ми будни,
че тясно ми е мекото легло,
че сън когато в клетките ти легне
аз литвам с мое мъничко крило
при хората с далечни земни друми
и спирам радостта до всеки праг
и пращам много, много нежни думи
след всеки заминаващ влак.
Земята топла с две ръце обгръщам
в очи потапям ярките звезди
и цялата се устремявам
към неизпробните висоти
не ме съди за мойто безпокойство
за жаждата напред да се стремя
в кръвта си нося непокорство
преляно в мен от моята земя.
